Чий е вашият сайт: домейн, код, дизайн и клаузите, които решават въпроса

„Платихме за него, значи е наше“ е най-разпространеното убеждение за собствеността върху сайт и в по-голямата част от Европа то е грешно. Плащането на фактура купува предаването на нещо. То по подразбиране не прехвърля правата върху това нещо, а разликата между двете става видима едва в момента, в който искате да си тръгнете, да преправите сайта или да го дадете на друг изпълнител.

Собствеността тук не е един въпрос, а шест. И те редовно се оказват в различни ръце, без някой да го е замислял.

Шестте неща, които наричаме „сайта“

Актив	У кого обикновено е	Какво ви струва това
Домейн	У този, който е вписан като регистрант	Пълен лост. Ако тук е сгрешено, останалото няма значение
Акаунти за хостинг и инфраструктура	Често у агенцията, „за удобство“	Миграцията става преговори вместо задача
Собствен изходен код	У автора, ако правата не са прехвърлени писмено	Може да имате лиценз за ползване, но не и право да променяте
Изходни дизайн файлове	У дизайнера, в неговото работно пространство	Преработката започва от екранни снимки
Съдържание и фотографии	У автора или лицензодателя на стока	Лицензи, които не пътуват към нов сайт или нов собственик
Аналитика, реклама, клиентски данни	У този, който е създал акаунтите	Историята се губи; задълженията за лични данни остават у вас

Защо плащането не прехвърля авторско право

Според европейската доктрина за авторското право първоначален носител на правата е авторът, а авторът е физическо лице: разработчикът, дизайнерът, копирайтърът. Общ европейски аналог на американското „work made for hire“, който автоматично закрепва правата у възложителя, не съществува. Прехвърлянето изисква писмен договор за отстъпване, а устното или подразбиращото се обикновено не е достатъчно.

При софтуера има едно важно изключение. Директива 2009/24/ЕО за правната закрила на компютърните програми предвижда, че когато програма е създадена от служител при изпълнение на задълженията му, имуществените права принадлежат на работодателя, освен ако не е уговорено друго. Обърнете внимание на думата служител. Външен изпълнител не попада под тази разпоредба и според повечето прочити не попада и отношението между агенция и неин клиент. Тоест агенцията може да притежава правата върху код, писан от собствените ѝ хора, и същевременно да ги противопостави на вас.

Практическата последица: без клауза за прехвърляне обикновено имате подразбиращ се лиценз да ползвате сайта за целта, за която е поръчан. Това по правило стига, за да работи сайтът. Често не стига, за да позволите на друг да го променя, да преизползвате кода във втори проект или да продадете бизнеса заедно със сайта като актив.

Второто усложнение са неимуществените права. В повечето европейски юрисдикции те изобщо не се прехвърлят, а само могат да бъдат ограничени доколкото местният закон позволява. Търговски проблем това рядко е, но именно затова добре съставеният договор урежда изрично авторството и правото на преработка, вместо да твърди, че купува „всички права“.

Какво не може да бъде ваше, каквото и да пише в договора

Три категории остават трайно извън всяка клауза за собственост, а изпълнител, който обещава друго, или е небрежен, или ви заблуждава.

Код под GPL. Ядрото на WordPress, а по наследяване и повечето теми и плъгини, се разпространяват под GPL. Можете да притежавате написания за вас собствен код, но изключителни права върху производно на GPL не можете да получите нито вие, нито агенцията ви. Струва си да го знаете, преди да плащате премия за „ексклузивност“ на каквото и да е, построено върху WordPress.
Лицензирани компоненти. Комерсиалните плъгини, премиум темите, шрифтовете и стоковите изображения се лицензират, не се продават. Лицензите за шрифтове особено често са обвързани с домейн или диапазон прегледи и не следват сайта към нов собственик автоматично.
Услуги на трети страни. Всичко, което работи върху чужда платформа, се управлява от нейните условия — това е същият клас експозиция, описан в чеклиста за оценка на доставчици.

Тоест добрият резултат не е „всичко е наше“. Той е опис: това е прехвърлено на вас, това е лицензирано на вас и ето при какви условия, това е отворен код и ето неговия лиценз.

Домейнът: клаузата, която стои над всички останали

Домейнът не се притежава така, както се притежава имущество. Той е регистриран за срок на посочен регистрант. Който фигурира в това поле, той го контролира, а всичко останало е производно от този факт.

Проверявайте регистранта, не административния контакт. Да сте административно или техническо лице за контакт не ви дава нищо. Регистрант трябва да е вашата организация.
Знайте, че смяната на регистранта има цена. Според Transfer Policy на ICANN смяната на регистранта може да задейства 60-дневно заключване на прехвърлянето към друг регистратор. Това се преживява, ако е планирано, и боли, ако се открие по средата на миграция.
Националните домейни следват собствените си правила. Зоните .bg и .ua се администрират по политики на националните регистри, които се различават от рамката за gTLD, включително по документи и процедура за прехвърляне. Гледайте регистъра, не помощната страница на реселъра.
Дръжте подновяването в собственото си плащане. Домейн, изгубен заради неплатено подновяване по карта, която никой не следи, е често и напълно избежимо събитие, което се съчетава особено зле с планирана миграция на домейн.

Акаунтите и тихото натрупване на зависимост

Хостингът е очевидният случай. По-малко очевидните се натрупват с годините: DNS доставчикът, CDN, издателят на сертификати, услугата за транзакционна поща, аналитичното свойство, Search Console, рекламните акаунти, хранилището, дизайн работното пространство, лицензите на плъгините.

Правилото, което решава всички тях, е едно: акаунтът се създава на името и плащането на вашата организация, а изпълнителят се добавя като потребител. За изпълнителя това е малко по-неудобно, а за вас — драстично по-евтино при раздяла. Има значение и за непрекъснатостта на данните, защото историята на аналитиката не се прехвърля между акаунти и новото свойство тръгва от нула, независимо колко години има сайтът.

Къде тези акаунти физически държат данни е отделен въпрос със свои последици, разгледан в материала за това къде всъщност живеят данните на сайта ви.

Клиентските данни изобщо не са въпрос на собственост

Личните данни, събрани през сайта, стоят изцяло извън дискусията за авторско право. Според GDPR вие почти винаги сте администратор, а агенцията ви е обработващ, което изисква писмен договор за обработване, и тези задължения не се местят от това, че договорът нарича данните нечия собственост. Данните не се притежават; те се обработват законосъобразно или незаконосъобразно. Какво следва практически, е разгледано в материала за това какво можете да събирате и какво не.

Клаузите, които си струват, с прости думи

Не ви трябва сложно съставяне. Трябват ви пет неща, казани недвусмислено.

Прехвърляне при плащане. Имуществените права върху поръчаната работа преминават у клиента при получаване на окончателното плащане, без териториално ограничение и неотменимо, включително правото да променя и да разрешава на други да променят. Обвързването с плащането пази и двете страни.
Опис на това, което не се прехвърля. Поименно посочени компоненти на трети страни с техните лицензи и предварително съществуващият многократно използваем код на изпълнителя, лицензиран ви безсрочно, вместо прехвърлен.
Дефинирани изходни материали. Не „файловете“, а конкретният списък: достъп до хранилище, дизайн в редактируем формат, износ на базата, предадени достъпи.
Собственост върху акаунтите. Всички сервизни акаунти регистрирани на клиента, изпълнителят с достъп като потребител.
Процедура за изход със срок. Какво се предава, в какъв формат и в рамките на колко работни дни от заявка. Без срок задължението е декоративно.

Точно тези точки отделят изпълнителя, който го е правил и преди, от импровизиращия — затова и влизат във въпросите, които си струва да зададете преди подпис.

Десетминутна проверка на сайт, който вече имате

Ако сайтът вече съществува, а договорът е мъглив, четири проверки показват къде стоите днес.

Направете WHOIS справка за домейна си. Ако регистрантът не е вашата организация, това е първото за поправяне и обикновено се поправя по мирен път.
Влезте сами в хостинг акаунта. Не през изпълнителя. Ако не можете, не контролирате хостинга си.
Поискайте адреса на хранилището и го отворете. Ако отговорът е zip файл, изпратен при поискване, няма история на промените и няма реалистичен начин втори изпълнител да поеме безопасно.
Питайте кой е регистрант, платец и лицензополучател за всеки платен компонент. Запишете отговорите в една таблица. Тази таблица е фактическото ви положение, каквото и да пише в договора.

Нищо от това не означава недобросъвестност. Повечето такива конструкции започват като удобство по време на стартиране и просто никога не се разплитат. Проблем стават единствено в момента на промяна — тоест точно когато никой няма време да ги оправя.

Накратко

Плащането за сайт не прехвърля авторско право в по-голямата част от Европа: правата са у автора и е нужно писмено отстъпване. Директивата за софтуера дава имуществените права на работодателя за код, писан от служители, затова агенция може законно да държи права срещу платил клиент. Собствеността се разпада на шест актива и те се разпръсват в различни ръце: домейн, инфраструктурни акаунти, собствен код, изходни дизайн файлове, лицензи за съдържание и акаунти с данни. Някои неща не могат да бъдат притежавани изобщо — на първо място производното от GPL, както и лицензираните шрифтове, плъгини и изображения, така че правилният резултат е опис, а не общо твърдение. Домейнът стои над всичко останало, а смяна на регистранта може да заключи прехвърлянето за 60 дни по политиката на ICANN. Личните данни не са имущество; те са задължение на администратора, което остава у вас. Останалото се покрива от пет клаузи: прехвърляне при плащане, опис на изключенията, дефинирани изходни материали, акаунти на ваше име и процедура за изход със срок.