Български онлайн магазин през 2026 г.: евро, български език, Наредба Н-18 и Safety Gate

От 1 януари 2026 г. паричната единица на България е еврото. Официалният курс на превалутиране е 1,95583 лева за едно евро и е фиксиран с Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 г., който изменя Регламент (ЕО) 2866/98. Член 12 от Закона за въвеждане на еврото добавя правилото, което най-често се нарушава при изчисление: превалутирането се извършва чрез деление на пълната стойност на курса с всичките пет знака след десетичната запетая, а курсът не се закръглява и не се съкращава.

Това е фонът. Практическите задължения на един магазин обаче идват от четири различни закона, които никой не е синхронизирал помежду им, и точно това ги прави лесни за пропускане.

Двойното обозначаване приключва, но не е приключило

Член 15, алинея 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 65 от 2025 г., казва буквално: периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

Тоест към момента на публикуване този текст все още е в сила и остава в сила до края на посочения от закона период. След него търговците престават да дължат втората цена и продуктовите страници остават само с цена в евро. Ако четете това по-късно, датата вече е минала. Ако го четете сега, не сваляйте левовете предварително: изискването се прилага до датата, която законът е записал, а не до деня, в който сте решили, че вече няма смисъл.

Как точно изглежда двойното обозначаване, докато е в сила, е уредено в член 16: двете цени стоят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение, и всяка е придружена от обозначение на валутата.

Има изключения по член 15, алинея 3, включително цената върху потребителската опаковка на тютюневи изделия, ценовите тотеми на бензиностанции, таксиметровите апарати, етикетите от електронни везни, автоматите на самообслужване, персонализираните хартиени превозни документи и книгите. За онлайн магазин те почти никога не се прилагат. Освен това член 16, алинея 3 уточнява, че повечето от тези изключения не освобождават търговеца от задължението да обозначи двете цени по друг подходящ начин.

Санкциите не са това, което се разказва

В коментарите циркулира диапазон от 2000 до 50 000 лв. за нарушаване на двойното обозначаване. Това число съществува в закона, но не за това нарушение. Ето какво пише в член 59.

Тоест диапазонът 2000 до 50 000 лв. е за неизпълнение на вече наложена принудителна мярка, а не за пропуснато двойно обозначаване. Разликата има значение при оценка на риска: първото нарушение на едно юридическо лице по член 16 започва от 600 лв. Стойностите в закона са изписани в левове; при нужда се превалутират по фиксирания курс.

По-скъпата разпоредба е член 15, алинея 4, добавен през 2025 г.: в периода на двойно обозначаване търговците формират цените си добросъвестно и прозрачно, всяко увеличение трябва да е обосновано от обективни икономически фактори, а при поискване търговецът е длъжен да представи доказателства на контролните органи. Тук санкцията за юридическо лице стига до 100 000 лв. и се определя според тежестта, продължителността и последиците.

Контролът е разпределен: Комисията за защита на потребителите следи член 15 и член 16, а Националната агенция за приходите следи член 15, алинея 4. Отделно член 55б задължава търговците на дребно с храни, напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти с оборот над 10 000 000 лв. за предходната година да публикуват ежедневно до 7,00 ч. на сайтовете си, в машинночетим формат, индивидуалните продажни цени. Това е задължение за големите вериги, но е полезно да се знае, защото прави ценовите движения публично проверими.

Какво се промени в Закона за защита на потребителите от 3 февруари 2026 г.

Измененията, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2026 г., пренаписаха частта за общата безопасност на продуктите и я обвързаха с Регламент (ЕС) 2023/988. Тук е нужно едно уточнение, защото се преразказва погрешно.

Safety Gate и единната точка за контакт се отнасят до доставчиците на онлайн места за търговия. Член 76 от Закона за защита на потребителите задължава доставчиците на онлайн места за търговия да се регистрират в портала Safety Gate и да определят единна точка за контакт за потребителите и за органите за надзор на пазара. Обикновен онлайн магазин, който продава собствени стоки, не е онлайн място за търговия и това конкретно задължение не му се вменява. Ако обаче допускате трети продавачи в сайта си, вероятно сте.

Правилото за най-ниската цена през последните 30 дни не е ново. То е в член 65 от закона още от изменението с ДВ, бр. 20 от 2022 г., в сила от 28 май 2022 г.: предишна цена е най-ниската цена, която търговецът е прилагал през период не по-кратък от 30 дни преди намалението в същия обект, сайт или приложение. Измененията от 2026 г. пипат алинеи 3 и 4 и техните нови редакции влизат в сила на 5 февруари 2027 г., а не през 2026 г. Ако сте отлагали привеждането в съответствие с аргумента, че правилото е ново, аргументът не работи от четири години.

Българският език също не е новост. Член 5, алинея 1 изисква информацията за стоката или услугата, когато се предоставя в писмена форма, задължително да е на български език и в единиците на SI. Това важи и за онлайн търговията, и се засича директно с изискванията за предупреждения по член 19 от GPSR, разгледани в отделния ни материал за продуктовата страница по GPSR.

Наредба Н-18: кога изобщо ви засяга

Тук се сгъстяват най-много митове. Двете разпоредби, които решават почти всичко, са в Наредба Н-18.

Член 3, алинея 1 задължава всяко лице да регистрира и отчита продажбите чрез фискален бон, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод през доставчик на платежни услуги, или чрез пощенски паричен превод. С други думи, банковият превод остава извън фискализацията. Плащането с карта не остава: то изисква фискален бон.

Член 52м, алинея 1 задължава лице по член 3, което извършва продажби чрез електронен магазин, преди започване на дейността да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис през портала за е-услуги на НАП съгласно приложение 33. Подава се отделно за всеки електронен магазин, при промяна на данните се актуализира в 7-дневен срок, а НАП поддържа публичен списък на електронните магазини.

Практическото следствие: магазин, който приема единствено плащания, попадащи в изключенията на член 3, алинея 1, няма фискално устройство, а декларирането по приложение 33 е формулирано през същия член 3. Това е разчитане на текста, а не изрично изявление на приходната администрация, затова при чисто банкови плащания потвърдете конкретния казус с НАП или със счетоводителя си, преди да пропуснете подаването. Ако приемате карти, въпрос няма: подавате.

Кратка карта на това кой какво контролира

Таблицата е по-полезна от списък със задължения, защото при проверка първият въпрос е кой орган е дошъл. Проверка на КЗП не пита за фискални устройства, а проверка на НАП не пита за шрифта на втората цена.

Какво реално трябва да се направи на сайта

• Проверете къде живее втората цена. Ако тя се генерира от шаблон, свалянето ѝ след края на периода е една промяна. Ако е записана в текстовете на продуктите, ще я чистите ръчно месеци наред.
• Проверете закръгляването в кошницата. Сумата от превалутирани редове и превалутираната сума на поръчката се разминават, ако някъде се закръгля преждевременно.
• Запазете историята на цените. Правилото за 30 дни изисква доказуема предишна цена, а не спомен.
• Проверете фактурите и бона. Начинът на плащане определя дали дължите фискален бон, а не типът на стоката.
• Проверете езика на предупрежденията, не на описанията. Задължението е за информацията за безопасност.

Три от петте точки са задачи на модела на данните, а не на съдържанието, и това е обичайният извод при наслагване на режими. Същото важи и когато към ценообразуването и езика се добавят задълженията за достъпност, описани в прегледа ни на първата година на Европейския акт за достъпност. Ако поддържате и няколко езикови версии, техническата страна е разгледана в материала за многоезичен сайт и hreflang, а търговският контекст е в прегледа на тенденциите в електронната търговия.

Официалните разяснения по прехода се публикуват на портала evroto.bg в раздела за бизнеса и заслужават да се четат преди коментарите. Когато промените опират до кошницата, поръчката и връзката със счетоводството, това е работа по онлайн магазина и по неговите интеграции.

Материалът преразказва действащи български и европейски актове към август 2026 г. Той не е правен или данъчен съвет: конкретното задължение зависи от вида на дейността, начина на плащане и оборота, а сроковете в закона се променят.